С Решение №6 от 7 април 2026 г. Конституционният съд отхвърли искането за обявяване на чл. 173, ал. 15 от Закона за съдебната власт за противоконституционен. Така остана в сила правилото, че едно и също лице не може да изпълнява временно функциите на главен прокурор или председател на върховен съд за повече от шест месеца.
Какъв беше спорът
Делото е образувано по искане на състав на Апелативен съд – Варна. Оспорената разпоредба се отнася до случаите на предсрочно прекратяване или изтичане на мандата на главния прокурор, председателя на Върховния касационен съд или председателя на Върховния административен съд.
Законът допуска определяне на временно изпълняващ съответните функции, но поставя ограничение: едно и също лице не може да ги изпълнява повече от шест месеца, независимо дали е имало прекъсвания.
Сезиращият съд поставя въпроса дали ограничението засяга независимостта на съдебната власт и кадровите правомощия на Висшия съдебен съвет, както и как правилото действа спрямо вече възникнали положения.
Основните изводи на Конституционния съд
Конституцията установява седемгодишен мандат за титулярите на трите висши длъжности, но не урежда самостоятелен конституционен статут на временно изпълняващите функции. Поради това Народното събрание може със закон да уреди временното управление на институциите до избора на титуляр, включително максималната продължителност, в която едно лице изпълнява функциите.
Съдът приема, че шестмесечният срок не е мандат. Той е времева граница на едно поначало временно положение и цели да предотврати неограничено изпълнение на правомощията от лице, което не е избрано за титуляр по конституционно установения ред.
Според решението законовото ограничение не отнема компетентността на Висшия съдебен съвет. Кадровият орган запазва правомощието да избира титулярите и при необходимост да определя временно изпълняващи функциите.
Какво не решава актът
Конституционният съд подчертава разграничението между контрол за конституционност и тълкуване на обикновен закон. Въпросите за действието на разпоредбата във времето и за противоречивата съдебна практика по конкретни наказателни производства не могат да бъдат решени чрез изземване на компетентността на върховните съдилища.
Следователно актът потвърждава конституционната допустимост на шестмесечното ограничение, но не замества преценката на компетентните съдилища по всички конкретни последици от прилагането му.
Значение за принципа на мандатността
Решението поставя акцент върху временния характер на заместването. Конституционно установените длъжности се заемат след специална процедура и за определен срок. Възможността едно лице да изпълнява функциите без времева граница би доближила временното положение до фактически мандат, без съответната процедура и гаранции.
Практическото значение на решението надхвърля конкретния спор: то очертава границата между законодателната уредба на временното управление и кадровата автономия на съдебната власт.
Материалът представя основните изводи на съдебния акт и има информационен характер.
Официален източник
Конституционен съд – Решение №6 от 7 април 2026 г. по к.д. №2/2026 г.
Вашият коментар